Мокри Кърпички

Здравейте приятели, радетели за чиста природа и добро здраве!

Без претенции за изчерпателност, с настоящата статия бихме желали да отбележим няколко ключови момента около продукт, широко използван в нашето ежедневие – мокри (влажни) кърпички. Как и от какви материали се произвеждат, съставки, какво се случва след използването им и пр.

Мокри кърпички – История

За изобретател на т.нар. мокри кърпички се счита американецът Артър Юлий. Със солиден опит в козметичната индустрия, през 1957г. преработва стара машина и създава прототипа на съвременните мокри кърпички. Продуктът нарича Wet-Nap.

След няколко години вече продава мокри кърпички на Харланд Дейвид Сандърс – основател на веригата за бързо хранене KFC. Историята не е съхранила детайлна информация от какъв материал са били изработени и с какви съставки обмокрени.

С течение на времето набират все по-широка популярност и приложение – избърсване на ръце и повърхности, лична грижа, дезинфекция и пр.

Не на последно място, с навлизането на пелените за еднократна употреба мокри кърпички стават неизменно допълнение при хигиенизирането на бебето.

До тук добре – Светът и технологиите се развиват. Расте и потреблението при това главоломно, логично и конкуренцията. Това изисква и налага нови технологии с цел „ценови оптимизации“, за което ще стане въпрос след малко.

Спираме се на два фундаментални аспекта на продукта: материал и състав на мокрите кърпи.

Материал за изработване и технология

Съвременната индустрия предлага много възможности, но основен прерогатив е ефективност и ниска цена. При това положение изборът за масовото производство е нетъкан текстил. Това е материя, която е получена по начин различен от класическото тъкане на нишки.

Съществуват два основни метода: Spunbond и Spunlace. Основната разлика е, че при първия метод от готова стопилка на полиетилен нишките се изтеглят със сгъстен въздух през  микро дюзи и се охлаждат, а при втория тази функция се изпълнява от вода с много високо налягане.

Заплетените нишки трябва да бъдат залепени. Това става или чрез термичен способ или чрез лепилни агенти (органични или химични). Естестествено производителите пазят в тайна конкретните технологични способи, но повече детайли не са необходими. По важен е крайният резултат. Освен ефектът върху средата има и още една важна особеност – посоката на нишките. Могат да са кръстосани (кръстосан/кроснат текстил) или линейни (паралелен текстил). Разбира се вторият е много по-евтин – кърпичките се разтягат лесно в едната посока, плътността им е ниска и лесно се разкъсват.

Следващият важен момент е от какво са направени нишките. Съставките са две – вискоза и полиетилен. Вискозата е получена от органични продукти, като памук, бамбук, дърво. Полиестерните нишки се изработват от стопилка на PET полиетилен терафталат или пластмаса. Накратко нетъканият текстил може да е изработен изцяло от вискоза (биоразградим),  може и да е композиция с полиестер (не биоразградим). Ниска цена се постига с максимално количество полиестер, като често съотношението е 10/90 в полза на полиестера.

Има лесен начин да проверите дали има полиетилен във всички мокри кърпички, които използвате. Изсушете една кърпичка и я запалете. Ако тя е направена от вискоза ще гори, като хартия, пепелта ще е ситна и ще мирише на изгоряла хартия. Ако има полиетилен, ще мирише на изгоряла пластмаса и ще образува характерно стопено черно топче.

Съставки за овлажняване

Тук комбинациите са безкрайни, въпреки че сферата на приложение е сравнително една и съща – почистване, хигиена, дезинфекция и т.н. Всеки производител избира рецептурата на съставките в микса за обмокряне – химически, натурални, биоразградими. Въпреки това, си струва да се замислим над следното: ако допуснем, че текстилът е с голямо съдържание на полиетилен, как ще „накараме“ найлонът да бърше, а не да замазва?! Да, правилно се досетихте! Дали е случайна тенденцията (особено за бебешките мокри кърпи) да се подчертава факта, че съдържат 99,9% вода? А, колко полиетилен съдържат? (пробвайте с теста за горене).

Начин на сгъване

Вероятно сте забелязали, че често искате да извадите от пакета една кърпичка, а излизат няколко. Това също не е случайно. Този начин на сгъване „гарантира“, че вие ще потребявате повече отколкото ви е необходимо. Свършвате по-бързо пакета и купувате нов.

Природа и замърсяване

На последно място, но не и по значение следва на обърнем внимание и замърсяването. Вече стана ясно, че масовите мокри кърпички с високо съдържание на полиетилен не са опасни само за тоалетната чиния. Те не са разградими в природата, както всички пластмасови изделия. Пластмасовите сламки се разграждат средно 200 години, пластмасовите чинийки 450 години, традиционните, масови пелени за еднократна употреба се разграждат между 500 и 800 години, също толкова и мокри кърпички съдържащи полиетилен (PET) в нетъкания текстил. За сравнение биоразградимите изработени само с вискоза (памук, бамбук) се разграждат за няколко седмици.

А относно бебешките еднократни пелени ще резюмираме скоро.

Бъдете здрави!